Енциклопедия на българския език

поп

[pɔp]

поп значение:

Какво е поп? Православен свещеник. (Често използвана в разговорната реч, понякога с леко пренебрежителен нюанс спрямо официалното 'свещеник').

1. (религия) Православен свещеник. (Често използвана в разговорната реч, понякога с леко пренебрежителен нюанс спрямо официалното 'свещеник').
2. (игри) Карта за игра с изображение на цар (крал), която по сила е след дамата и преди асото (в някои игри).
3. (шахмат) Разговорно название на фигурата офицер.
Ударение
по́п
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
поп
Род
мъжки
Мн. число
попове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поп

(религия)
  • Попът отиде да освети новата къща.
  • Селският поп беше уважаван човек.
(игри)
  • Имам три попа в ръката.
  • Поп купа.
(шахмат)
  • Взех му коня с моя поп.

Антоними на поп

Как се пише поп

Думата се пише с о. Да не се бърка с чуждицата 'пуб' (кръчма) или 'пъп'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:papas
От гръцкото 'papas' (баща, свещеник). В старобългарския навлиза като 'попъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поп фолк
  • поп музика
Фразеологизми:
  • на попското чедо
  • попска работа